Пари | Какво са парите?

История на парите

Преди да се появят парите, хората са разменяли предмети един за друг, или т.нар. бартер.

Бартерът е изключително проста идея. Той се основава на икономическа концепция, известна като двойно съвпадение на желанията. Идеята е да размените нещо, което имате (предмет), или услуга, за друг предмет, който другият човек има, или услуга, която може да предостави.

За съжаление обаче често е трудно да се намери човек, който иска това, което имате, и може да предостави това, което искате в замяна. Това е причината за следващото развитие на парите: стоковите пари.

Какво представляват стоковите пари?

Стоковите пари се отличават с това, че са направени направени от, или обезпечени със стока, която има стойност сама по себе си, освен като средство за закупуване на други стоки.

Основна характеристика на стоковите пари е, че стойността им се възприема пряко от техните потребители. Благодарение на това, че стоките имат полезни свойства сами по себе си, различни от употребата им като разменна единица, стоковите пари имат присъща стойност.

Това важи за благородните метали, както и за други продукти като например солта и тютюна, които също в различни епохи са се използвали като пари.

Например през 1945 г. в лагерите за поеннопленници за кратко време като форма на пари се утвърждават цигарите.

Друг пример са американските затвори след забраната на тютюнопушенето през 2003 г., когато затворниците започват да използват консерви с филе от скумрия като форма на пари, тъй като те имат сравнително стандартна цена и са лесни за съхранение.

Доста одавна благородните метали се утвърждават като чудесна форма на стокови пари. Една от причините за това е, че производството на разпознаваеми монети от благородни метали е съвсем просто – обикновено правителството изсича метална монета, най-често от злато или сребро и след това щампова върху нея даден символ.

Ако монетите се емитират с номинална стойност (стойността, отпечатана или изобразена върху монетата), по-висока от разходите за тяхното производство, правителството реализира печалба, известна като сеньораж.

Стоковите пари, изработени от благородни метали, не трябва да се бъркат с най-новата итерация на парите – фиатни пари.

Какво представляват фиатните пари и по какво се различават от златните монети?

Фиатните пари (също наричани декретни) са пари, емитирани от правителство (декрет), които нямат присъща стойност сами по себе си.

Стойността на фиатните пари се определя от стабилността на правителството, което ги емитира, което обикновено ги обявава като законно платежно средство в държавата – субект и по този начин задължава всички държавни и частни субекти да ги приемат като разплащателно средство.

Повечето съвременни пари са фиатни пари, включително щатският долар, еврото, левът, както и други основни световни валути.

И така, по какво точно се различават стокови и фиатни пари?

Една златна монета, например, запазва стойността си, ако бъде повредена, докато при фиатните пари това не е така. Ако изгорите половината от една банкнота от 100лв, то е малко вероятно да намерите някой, който да я приеме.

Все пак фиатните пари могат да бъдат заменени в случай на повреда. Например БНБ заменя повредени банкноти и монети при определени условия.

В общия случай, фиатните монети имат много по-висока номинална стойност, от присъщата им, но има няколко любопитни случаи, в които присъщата стойност е успявала да достигне стойности, по-високи от номиналната стойност на монетата.

В Индия например фиатните рупии (еквивалентът на стотинките) изчезват от пазара през 2007 г., когато съдържанието на неръждаема стомана в тях става по-високо от номиналната стойност на монетите.

В Съединените щати металното съдържание на пенита (изработвани предимно от цинк от 1982 г. насам) и на никелите (изработвани от мед и никел) е близко или дори по-високо от номиналната стойност на монетата.

Банкнотите например са пример за точно обратното – разходите за производство на една банкнота от $100 са приблизително $0,154.

И така, в коя категория попада криптовалутата?

Биткойнът е определян както като дигитална валута, така и като дигитално злато.

От една страна, той имитира много от характеристиките на стоковата валута, като например:

• рядкост (ще има точно 21 000 000 биткойна някога);
• заменяемост (всеки Биткойн може да бъде заменен за всеки друг Биткойн);
• не се издава от правителство, или централна банка.

Макар да има има някаква фундаментална стойност (цената на електроенергията, необходима за добива му), Биткойн няма приложение извън своя протокол, за разлика от благородните метали. Това значи, че на практика криптовалутите нямат присъща стойност.

Можете да видите защо обществото все още не е постигнало съгласие как да категоризира криптовалутите.